Черна гора: Политиците се подиграват със закона Корупция и пристрастност в съдебната система осуетяват законовите гаранции за правосъдие текст Неделко Рудович, Петър Комненич и Марияна Булян

В същото време ниските заплати в съдебната система освен че водят до изтичане на талант и умения към други части от легалния сектор, окуражават корупцията.

Последният проблем се утежнява още повече от факта, че политиците все още имат последната дума що се отнася до заплатите на съдиите и дори кой ще се възползва от привилегии като субсидиран държавен апартамент, например.

ПОЛИТИЦИТЕ ДЪРПАТ КОНЦИТЕ

Може би най-нашумелият случай, илюстриращ отношенията между работещите в съдебната система на Черна гора и политическия елит на страната датира от 1997 г., между първия и втория тур на президентските избори, когато сегашният премиер Мило Джуканович изпревари с много малко съперника си Момир Булатович.

Поддръжниците на Булатович бяха обвинени, че са включили в списъците хиляди фиктивни избиратели за да променят резултата. Тогава Върховният съд на Черна гора внезапно се активизира и само за три дни оспори валидността на над 14 000 имена.

Ратко Вукотич, тогавашният председател на Върховния съд твърди, че процесът бил бърз, тъй като включвал само проверка на гражданството, свидетелство за раждане и адресна регистрация на всеки от гласоподавателите.

Това обаче прозвуча неубедително за политическите наблюдатели, свикнали с бавното действие на системата на съдопроизводство в Черна гора.

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДПОЧИТАНИЯ Политическата намеса в съдийството проличава и по начина, по който се взимат основни решения за назначения, съобщиха анализатори за Балкански кризисни репортажи (BCR). Потенциалните кандидати за съдии в Черна гора се номинират от Съдебния съвет на страната, СС. Според закона в сила от февруари 2002 г., тази организация днес се състои от опитни членове на съдийството, правни експерти и представители на Адвокатската асоциация на Черна гора.

Това е значителна крачка напред от времето на комунизма, когато членовете на СС бяха предимно политици.

Предложените от Съвета кандидати, обаче, все така трябва да бъдат одобрявани от парламента. Управляващата коалиция, съставена от Социал-демократи (СДП) и Демократическа партия на социалистите (ДПС) само за последните две години е отхвърлила десет кандидата за съдии и съдебни председатели. Депутатите не са длъжни да обясняват причините за решението си в такива случаи. Заместник-председателят на СДП Миодраг Иличкович, който самият е бил съдия до началото на 90-те, каза пред BCR, че гласуването често бива напълно формално.

"Най-лошия вариант е когато личните качества на кандидатите не се дискутират нито на заседание на съдебния комитет, нито на редовните сесии. Цялата процедура бива извършена без никакво обсъждане. Това е катастрофално, защото съдиите често биват избирани на базата на слухове".

Нещо повече, това, че парламентът има право на вето върху кандидатите означава, че решението често е повлияно от политически съображения.

Според доклад на Съвета на Европа, публикуван в края на 2003 г., при тази система на вето процесът на назначаване на съдии в Черна гора "продължава да бъде прекомерно политизиран".

Политическите съображения винаги досега са били решаващ фактор при всяко гласуване в парламента за отхвърляне на кандидат, съобщи пред BCR представител на управляващата коалиция, пожелал да остане анонимен. "Черна гора е малка страна и имахме информация за някои [от кандидатите] не поддържат политиката на правителството," - каза държавният служител, - "При тези обстоятелства е трудно депутатите да бъдат убедени да гласуват за тях." Ана Вукович, съдия в Главния съд в Подгорица, също твърди, че "При определяне на съдиите, политическите и обществените връзки са по-важни от компетентността." Този начин на подбор неизбежно обвързва одобрените съдии с някакъв вид лоялност. "Съдебната система е буквално подчинена на политическата институция, избрала съдиите, в този случай - на парламента," – заключи Миодраг Вукович, един от лидерите на ДПС. Всъщност, ролята на политиците в назначението на съдии не се ограничава само с това да се избере кой ще влезе в системата. Парламентът има право на вето върху всяко решение на СС за повишения на съдии и прокурори на всеки етап от кариерата им. Председателят на Хелзинкския Комитет за човешки права в Черна гора Слободан Франович, който описа политическото влияние като "важен фактор" за назначаване на съдии и прокурори, каза, че подобни съображения остават в сила и впоследствие.

"Най-малък шанс за повишение имат онези, които са истински независими от политическите партии",- каза Франович пред BCR. Горан Данилович, заместник-председател на Сръбската народна партия, СНП, каза, че съдиите в Черна гора като цяло са контролирани от управляващите партии, макар да допусна, че "може и да има един-двама, които някак са се промъкнали и без да са техни поддръжници". Според Наташа Божкович, съдия в Икономическия съд в Подгорица, най-зле е положението във Върховния съд и в Конституционния съд на Черна гора. На това ниво в съдебната йерархия политическото послушание е основна предпоставка за повишение, каза тя пред BCR.

ИЗНУДВАНЕ И ПРЕСЛЕДВАНЕ

Данилович твърди, че се случва натискът да е под формата на изнудване, с помощта на "файлове, съдържащи информация за личния живот и интимни подробности за всеки един от съдиите".

Според него този тип натиск изглежда е особено в сила при дела, свързани с премиер-министъра Джуканович и близките му съюзници.

Подобни твърдения станаха център на вниманието през 2003 г. при едно дело за трафик на проститутки, в което бяха замесени държавният прокурор Зоран Пиперович и други трима партийни функционери от Черна гора. Всички те отрекоха всякаква връзка с предполагаемото престъпление.

Съдия Вукович, разследващият съдия по делото, впоследствие се оплака пред медиите и в Министерството на вътрешните работи, че е била подложена на преследване от службите на държавна сигурност, включително подслушване на телефона, тайни снимки и заплахи.

Както съобщи пред BCR, тя е била подложена на политически натиск през цялото време на делото. Съдия Вукович отказа да съобщи повече подробности, като изрази загриженост, че коментарите й могат да бъдат "криво разбрани".

Твърденията й и до днес не са разследвани от властите.

Полемиката по този конкретен случай бе подета отново миналата година, когато Джуканович подаде иск за клевета срещу лидера на Либералния съюз Миодраг Живкович. Живкович бе обвинил премиера в ползване на услугите на жената от Молдавия, която бе в основата на делото за трафик на хора от 2003 г. – обвинение, което премиерът яростно отрече.

Съдията на Главния съд в Подгорица Бранка Божкович в крайна сметка осъди Живкович да плати обезщетение от 8000 евро, след като по време на заседанията отказа да приеме всичките 19 документа предложени като доказателства от защитата.

Съдия Божкович също така отклони зачитането на глас в съдебната зала извадки от отчетите на СССЕ и на Държавния департамент на Съединените щати по воденето на първичното дело от 2003 г. Съдия Божкович тогава отрече присъдата да е резултат от какъвто и да било политически натиск твърдейки, че е разгледала иска за клевета като конфликт между двама равноправни граждани.

Много правни експерти обаче счетоха, че присъдата е противозаконна, тъй като Живкович е бил лишен от основното право да се защити пред съда.

НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ ВОДЯТ ДО "ИЗТИЧАНЕ НА МОЗЪЦИ" Политическият натиск върху съдиите в Черна гора се утежнява от ниските заплати и контрола, който упражняват политиците върху малкото достъпни за съдийското съсловие привилегии, казват наблюдатели.

Месечната заплата на съдия в Черна гора от 330 eвро е по-малко от половината необходимо за най-елементарни нужди на едно четиричленно семейство. Заплатите на министри и депутати не са много по-високи, но съдиите нямат достъп до привилегиите, включващи лимузини и клетъчни телефони, каквито се осигуряват на политиците от държавната хазна.

Правителството, което решава бюджета за съдебната система твърди, че няма достатъчно пари за обещаното преди три години увеличение на заплатите на съдиите.

Това, че конституцията на Черна гора забранява на съдиите да работят друго, докато заемат този пост, допълнително влошава нещата. Онези, които са най-квалифицирани да работят като съдии, по-често не желаят да следват тази кариера, което се дължи както на много ниското заплащане, така и на лошия обществен имидж на тази професия.

"Младите прависти нямат желание да се кандидатират за съдии, тъй като да си съдия е трудна и отговорна работа, за която се плаща само 330 евро на месец", - кава председателят на Которския Главен съд Бранко Вучкович.

Онези, които все пак се хващат с професията, често впоследствие напускат заради по-добре платена работа.

Бивши съдии често печелят за едно явяване в съда като адвокати една своя съдийска месечна заплата, според изследване проведено през 2003 г. от група неправителствени организации начело с независимата организация за идеи и съвети по обществени проблеми Група за Промени, GZP.

"Само за последните четири години се смениха шест съдии в Главния съд в Котор," – каза Вучкович.

Един политик от управляващата коалициия, пожелал анонимност, обясни, че всичко това неизбежно оказва влияние върху качеството на съдийството.

"(Много от) съдиите днес са или успешно омъжени жени или неуспели мъже",- каза политикът.

НИСКИТЕ ЗАПЛАТИ ТЛАСКАТ КЪМ КОРУПЦИЯ.

Ниските заплати предразполагат съдиите към корупция, казаха наблюдатели пред BCR.

"Икономическата несигурност е факт, който влияе на независимостта на съдиите," – каза Миодраг Вукович.

Възможността да се сдобият с държавни апартаменти на цена значително по-ниска от пазарната е еднa голяма привилегия достъпна за съдиите.

Обаче кои съдии ще имат достъп до тези апартаменти, при сегашната система решават политиците. Според Станко Марич, президен на Съдийската Асоциация и член на СС,решенията се взимат "при пълна липса на прозрачност", и "без списък от условия, на които трябва да отговаря даден съдия, за да получи такъв апартамент".

Марич добави, че тази схема всъщност е само още един начин политиците да упражняват натиск, "Мисля, че правителството буквално държи в ръцете си ред хора от системата за правораздаване, което сериозно влияе на тяхното професионално поведение". ЛЕСНА МИШЕНА

Oсобено ефективно средство за манипулиране на съдебната система в Черна гора през последните години за политиците е било внимателната селекция и оказване на влияние върху овластените съдии - известни като съдебни председатели, които управляват отделните съдилища.

"Съдебните председателите могат да влияят върху избора на съдийския състав, който ще разглежда дадено дело, а оттам и върху присъдите", - обясни Никола Булатович, бивш съдия, президент на Асоциацията на свободните адвокати, неправителствена организация свързана с политическата опозиция в Черна гора.

Също така, съдебните председатели са единствените длъжностни лица облечени с властта да решават дали дадено разследване или дело се влачи прекомерно и следва да бъде прекратено.

Съдебният председател може да отнеме дадено дело от съдия след предупреждение, в случай, че е постановил, че процедурата е продължила прекалено дълго без основателна причина", - каза заместник-министъра на правосъдието Бранка Лакочевич.

По-често, обаче,съдебните председатели не се намесват, когато би следвало.

В отчет за положението на човешките права в Черна гора публикуван тази година, длъжностното лице към парламента, което разглежда граждански жалби Стефко Крновърсанин отбелязва, че най-често срещаните жалби подадени от граждани са по повод бавната и неефективна работа на съдебната система.

А в наскорошния отчет за работата на висш държавен прокурор Весна Меденица подчерта факта, че повечето разследвания в съдилищата в Черна гора траят повече от необходимото, като някои дори продължават 19 години. "Мога да твърдя, че много дела [в Черна гора]продължават извън всякакви разумни срокове. Голям брой криминални дела губят давност преди да приключат.

Както съобщи Булатович за Балканския Кризисен .... през 2001 година само в Главния съд в Подгорица са изтекли по давност не по-малко от 152 дела, защото са били оставени да се влачат прекалено дълго.

"Съдилищата не са изпълнили закона, като през последните три години нито са приложили дисциплинарни мерки или не са освободили от задължения никой съдия, [отговорен за тези забавяния], защото трудно е да си представим, че никой не е виновен за това",- каза новият председател на Главния съд в Подгорица Зоран Пазин за в-к "Вижести" през май т.г.

Съдебните председатели пък се оправдават с аргумента, че тези проблеми са вследствие на това, че съдилищата са претоварени с дела, и че положението допълнително се утежнява от масовото напускане на кадърните служители вследствие на ниските заплати.

Наблюдатели, обаче, съобщават за БКР че истинската причина много криминални дела в Черна гора да бъдат закрити по давност е, че съдебните председатели умишлено протакат особено деликатните дела докато бъдат прекратени по давност без произнасяне на присъда.

"Не искам да говоря за конкретни случаи на съдебни нарушения, но очевидно има много дела, по които производството се е протакало прекалено дълго", - каза Марич.

Оценката на ролята на съдебните председатели в Черна гора е особено унищожителна в изложение за необходимостта от съдебни реформи в Черна гора,подписано през 2003г.от 29 неправителствени организации начело с GZP.

Съюзилите се неправителствени организации си позволиха дори да твърдят, че "съдебните председатели ... всъщност са действали като маша на изпълнителните власти в критични моменти, когато са били заплашени държавните интереси. Политически натиск върху съдебните председатели може да бъде оказван чрез парламентарно вето на потенциалните кандидати за тази работа. Най-драстичен пресен пример е случаят с Мусика Дужович, високонравствен съдия, два пъти предлаган за председател на Главния съд в Подгорица. И двата пъти парламентът отказа да одобри кандидатурата му, въпреки всеобщото мнение на членовете на СС, че той е най-подходящ за тази длъжност.

В резултат на тази патова ситуация, Главният съд, който извършва повече от половината от всички съдебни процедури в Черна гора, бе две години без председател. Накрая Дужович отказа да се кандидатира за трети път за поста, въпреки поддръжката на много членове от СС.

В изявлението направено от ГЗП и други 28 неправителствени организации поради тези обстоятелства се препоръча да се даде на съдиите правото на последно решение при избора на съдебни председатели, а не на политиците. САМОЦЕНЗУРИРАНЕ Активната намеса под формата на изнудване, преследване, подкупи и политическата мотивация при избора на съдии е само едната страна на медала, що се отнася до политическото влияние върху съдебната система в Черна гора. Положението на съдийството в Черна гора е такова, че често на политиците дори не им се налага да използват такива категорични средства, до такава степен влиянието им е интегрирано в системата. Според съдия Божкович, "голяма част от съдиите" в Черна гора в работата си прилагат "самоцензуриране".

"Когато съдията види, че една от страните по делото е близка до властите, няма нужда от намеси", - каза тя. "Съдиите сами водят делото в желателната посока."

“Пълно е с некомпетентни съдии, които се опитват да компенсират с лоялност към властите", - съобщи Миодраг Вукович. "Те се подчиняват дори когато никой не иска това от тях."

Неделко Рудович е журналист от седмичника Монитор, Подгорица, Марияна Булжан е и редактор за Черна гора.