Реформата на затворите е жизненоважна за Румъния

Когато управляващите в Румъния говорят за реформа на съдебната система те изтъкват важността на независимата съдебна власт и премахването на политическия натиск върху магистратите.

За Константин Стамати, чийто 17-годишен син загина трагично при пожар в трудово-възпитателно училище в Крайова, Южна Румъния, преустройството на страдащите от пренаселеност и липса на средства затвори би трябвало да е най-важният приоритет.

„Никога няма да простя на тези, които са виновни за смъртта на сина ми и се надявам някой ден те да си платят за това”, бе неговият коментар за пожара, който през септември отне живота на трима младежи а други двама пострадаха тежко.

Йонут Плеша излежава 4-годишна присъда за кражба в затвора в Крайова. Миналият септември, ядосани, че колетът му с дрехи и маратонки, който очаква, не пристига, заедно с петима съкилийници подпалват дюшеците на леглата си, залостват вратата на килията и настояват за преговори с директора на затвора.

Пламъци обхващат дюшека и димът бързо изпълва тясното помещение. Преди полицията да успее да се намеси, Плеша е мъртъв, а петима други са тежко пострадали. Две момчета умират в следващите няколко дни.

Еднодневно разследване на смъртните случаи установява, че ръководството на затвора носи вина, че не е успяло да предотврати инцидента. Директорът е уволнен заедно с още няколко души от персонала.

Макар че Емилиан Станишор, генерален директор на Националната администрация на затворите (НАЗ) към правосъдното министерств, да изрази съжаление в интервю за BIRN, той също така изказа мнение, че момчетата носят част от вината за случилото се.

„Макар и да желаем това да не се бе случвало, фактите са пределно ясни. Не някой друг, а младежите, един от които многократно преди това бе проявявал неуважение към персонала на затвора, са подпалили пожара, който завърши така трагично”, заяви Станишор.

Няма и месец по-късно, спор между двама затворници в затвора със специален режим Рахова край Букурещ завършва с подпалването на дюшеците. При този случай огънят е потушен своевременно и пострадали няма.

Румънските политици прекрасно осъзнават, че реформата на съдебната система е предпоставка за присъединяването към Европейския съюз през 2007 г. Но цялостното подобряване на правосъдието не може да бъде извършено без основен ремонт на системата на затворите, в които задържаните, включително и деца, са държани в условия неотговарящи на западните стандарти.

В отговор на пожарите министерството на правосъдието извърши проверки в осем затвори и постанови дюшеците в килиите да бъдат заменени с такива, които при запалване само тлеят, а не горят. Охраната и наблюдението на задържаните също бяха подобрени.

Само че причините, които доведоха до трагедията в Крайова са комплексни и се нуждаят от бързо разрешаване.

„Проблемите в съдебната система на тази балканска държава продължават най-вече с лошите жизнени условия, пренаселеността и липса на ясна стратегия за превъзпитаване на задържаните”, обяснява Мануела Стефанеску от Асоциацията за защита на човешките права в Румъния – Хелзинкски комитет, АЗЧПР-ХК.

Пренаселеността е основен проблем в румънските затвори от много години. Напоследък положението е подобрено в сравнение с 2001 г., когато 52 000 души бяха задържани в помещения със капацитет 37 500 по закон.

Днес, обяснява Станишор, заетостта на затворите е 110%, „което означава, че положението не е толкова драматично”. Той обаче признава, че в някои затвори излежават присъди два пъти повече задържани отколкото е техният капацитет.

Много от задържаните са от бедни семейства, които нямат средства да се хранят три пъти дневно или да си купят телевизор. Така че въпреки пренаселеността, условията за живот за някои са сравнително по-добри от това, на което са свикнали извън затвора.

Местните средства за масова информация и чуждестранните правозащитници не са така снизходителни и продължават да твърдят, че затворниците страдат от лоша храна и неподходящо медицинско обслужване.

Въпреки положените усилия за модернизация затворите в Румъния са далеч от европейските стандарти по отношение на тоалетните и умивалните. Много от тях е трудно да бъдат подобрени поради начинът, по който са построени, а с малки изключения повечето от затворите нямат трапезарии.

Храната се разнася по килиите, които в повечето случаи са тесни. В тях на 25 квадратни метра живеят около 10-14 души. Стефанеску обяснява, че на задържан се падат по два квадратни метра, което е под нормата от 4.5 квадратни метра, препоръчана от Комисията против мъченията към ООН.

„Освен четири трудово-възпитателни центъра за младежи, в които условията са добри, нито едно от останалите 45 места за задържане не отговаря на международните условия,” обяснява Стефанеску.

На повечето места професионално обучение на затворниците, което би трябвало да ги подготви за работа след освобождаването им, или липсва или не отговаря на изискванията на пазарната икономика.

Управата на затворите все още не отдава нужното внимание на обучението на задържаните, а работните групи привличат само малко част от тях.

Служители на правосъдието твърдят, че средствата, отпускани на Националната администрация на затворите за подобряване на положението са твърде ограничени. През миналата година, например, затворническите служби получиха 3.7 милиарда леи (97 милиона евро), което съставлява едва 70% от нужните средства. Всеки затворник коства на системата 120 долара на месец.

„Положението през 2005 е почти същото и ние можем да покрием разходите само за първите девет месеца от годината”, заяви Станишор.

Въпреки финансовите трудности, подобрение все пак има.

Министерството на правосъдието обяви, че един от приоритетите е подобряване на жизнените условия на жените в затворите и осигуряването на прилично медицинско обслужване за всички затворници – мъже и жени.

За тази цел бяха модернизирани пет затворнически болници и бе построена една нова. С помощта на заем от 20 милиона щатски долара, получен от ЕС, всички затворнически болници получиха ново оборудване, включително апаратура за бърза диагностика на остри и хронични инфекции.

„Със сигурност доста неща се подобриха що се отнася до медицинското обслужване в местните затвори”, заяви Стефанеску. „Броят на болните сред задържаните, обаче, все още е твърде висок като основен здравен проблем се явяват простудните вируси и отклоненията в поведението, а повечето медицински звена изпитват остра нужда от персонал.”

Няма официална статистика за заболяванията сред затворниците в Румъния. Тази тема беше или премълчавана или напълно игнорирана от властите, включително проблемите със хомосексуализма и употребата на наркотици.”

Натискът от страна на ЕС все пак означава, че на тези проблеми вече се обръща внимание.

Финансирана от Брюксел схема за запознаване на затворниците с опасностите от СПИН, хепатит и наркотици стартира през 2003 г. През ноември м. г. започна нова програма която цели предотвратяването на разпространението на наркотици в затворите и по която се обучават граждански служители за работа със зависими от дрогата затворници.

„И дума не може да става за търговия с наркотици в румънските затвори и точният брой на задържаните, които са употребявали дрога ще стане известен в края на програмата в средата на 2006 г.”, заяви Симона Мая Теодориу, служителка в правосъдното ведомство.

Други реформи в наказателната система се съсредоточават върху непълнолетните криминално проявени и разчитат повече на превъзпитателния отколкото на наказателния ефект.

От 2001 г. насам правителството създаде повече от 40 центъра насочени към реинтеграцията на малолетните престъпници в обществото. Тук отново парите представляват проблем.

„Бихме постигнали по-добри резултати, ако не се изправяхме пред проблеми като липса на държавни субсидии и недостиг на персонал”, заяви за BIRN Андреа Уили от отдела за защита на жертвите и социална реинтеграция към правосъдното министерство.

Затворническият стипендиантски център (ЗСЦ) в Клуж, Централна Румъния, е частна институция която осигурява консултации за бивши затворници и малолетни престъпници с цел да ги реинтегрира в обществото и да им помогне да наваксат пропуснатото в училище. Персоналът на ЗСЦ също преподава умения жизнени умения, осигурява професионална квалификация и програми за почивка и консултации.

„Две трети от участниците в нашите програми успяват да се върнат към нормален живот, което като процент е два пъти повече от постигнатото в държавния образователен сектор”, каза Константин Асовоайе, президент на ЗСЦ. Самият той е бивш затворник, който в момента работи с 5000 доброволци в наказателните институции в цяла Румъния.

В съответствие с правилата на ЕС в Наказателния кодекс на Румъния бяха направени съществени промени, които позволяват общественополезен труд като алтернатива на излежаването на присъди в затвора.

Новият наказателен кодекс, който бе приет през юни 2004 г., предвижда възможността за отворени и полу-отворени затвори за по-леките нарушения и предвижда алтернативи на задържането, когато става въпрос за непълнолетни. Промените осигуряват също така възможност за повече условни присъди при по-леките престъпления.

Стефанеску, обаче, настоява за по-нататъшни реформи. Според него рехабилитацията в обществото, а не излежаването на присъди в държавни заведения, е правилният път за младите криминално проявени личности. Тя също така настоява за по-леки присъди за първо нарушение при непредразположените към насилие младежи.

„Според мен затворът като наказателна мярка при непълнолетните рано или късно ще бъде премахнат”, каза Стефанеску.

Мариа Хучуличи е журналистка от в. „Едитие Спеуциала” в Крайова, Кристи Пантази работи за hotnews.ro в Букурещ, Амбрус Бела е журналист на свободна практика в Клуж и Мариан Кириак е директор за Румъния на BIRN.