КРАЙНАТА ДЕСНИЦА НАБИРА СКОРОСТ В БЪЛГАРИЯ

Ден първи: България се изтегля от НАТО.

Ден втори: България преразглежда договореностите си с ЕС, отваря наново двата най-стари реактора на АЕЦ “Козлодуй” и обявява планове да удвои армията си.

Ден трети: България прекратява отношенията си със Световната банка и Международния валутен фонд, забранява партиите на етническите малцинства и отрязва предаванията на техните езици в обществените медии.

Така биха изглеждали първите три дни от работата на правителство, водено от Атака - новата националистическа партия в България, ако се съди по изявленията на нейния претенциозен и противоречив лидер Волен Сидеров.

Атака е политически феномен. Тя вече е четвъртата по големина сила в българския парламент, въпреки че беше учредена едва преди няколко месеца, през април 2005 г.

Волен Сидеров е бивш журналист, в миналото – главен редактор на реформисткия вестник “Демокрация”. Той постепенно започна да изразява радикални националистически възгледи и критици определиха публикувани от него книги неофашистки. Това доведе до уволнението му от коментаторския пост, който заемаше в един от националните ежедневници.

През изминалата година, неговото предаване “Атака” по една от кабелните телевизии бе критикувано от много организации за защита правата на човека, в повечето случаи заради груби обобщения по адрес на ромската и турска общност.

Сидеров обвинява циганите в „геноцид срещу българите”.

През април, Сидеров и десетина други политици учредиха партия, носеща името на скандалната телевизионна програма.

И докато големите центристки партии се бореха помежду си за гласове на юнските парламентарни избори, Атака неусетно ги надмина.

В резултат на това, тя се оказа на четвърто място по брой на депутатите в парламента след Българската социалистическа партия (БСП), досегашното управляващо Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС).

Освен това, успехът на Атака на юнските избори може да се окаже само началото на нейния разцвет, на фона на задълбочаващата се политическа криза в България.

След като в началото на седмицата БСП не успя да състави коалиционно правителство с ДПС, предвижданията са, че ще се стигне до втори тур на парламентарните избори, където Атака може да се представи още по-успешно.

Правителство, управляващо въз основа на програмата на Атака, със сигурност би шокирало света.

Всъщност, тази шокова тактика е целенасочена. Партията съществува за да отхвърля политиката на бившия кабинет и засега не възнамерява да напуска редовете на опозицията.

„Няма да правим коалиции или да участваме в управлението”, обясни депутат от Атака пред местната преса, който сравни ролята на партията си с тази на конска муха.

Българските политически партии до една са настроени враждебно към новата фракция, и онези от тях, които са в парламента, изключват възможност за сътрудничество с партията, която според много политици има нацистки възгледи.

Членовете на партията яростно отричат тези обвинения. “Омръзна ни да отговаряме на абсурдните обвинения, че сме расисти, ксенофоби или застрашаваме правата на малцинствата”, каза Павел Шопов от Атака пред Балканската мрежа за разследващи репортажи в България.

Скорошните действия на Сидеров, обаче, само засилиха всеобщото безпокойство. На митинг след изборите той повтори искането на Атака да се свалят от националния ефир предаванията, излъчвани на езиците на малцинствата, и да бъдат изправени пред съда хората, допуснали такива програми изобщо да съществуват.

„Първото нещо, което ще направим, е да свалим омразните новини на турски език по БНТ”, каза Волен Сидеров на 26 юни. – “Ще искаме санкции за тези предатели, които качиха новините на турски език по Българската държавна телевизия.”

Програмата на Атака е една също така цветиста смесица от популистки, националистки и социалистически лозунги. Тя включва налагане на забрана върху закупуването на българска земя от чужденци, ревизия на някои от големите приватизационни сделки, уголемяване броя на армията, възстановяване на смъртната присъда и изготвяне на нов, всеобхватен закон, определящ понятието „държавна измяна”.

Павел Шопов, обаче, настоява, че целите на неговата партия са били грешно изтълкувани и че нейната основна ориентация е пацифистка. „Коя нео-нацистка партия, както погрешно ни определят, би проповядвала мир?” пита той.

Той настоява, че Атака има основания да пледира за „една монолитна държава, която да не бъде разделяна от етнически, религиозни или културни различия”.

Запитан за правата на малцинствата, Шопов безцеремонно заяви: „Според нас в България малцинства няма”.

Според него в България съществуват определени етнически и религиозни групи, чието изолиране от обществото чрез употребата на различни езици не бива да бъде насърчавано.

Той добави, че силното противопоставяне на Атака срещу Движението за права и свободи, което представя етническите турци, е в резултат на един строг прочит на конституцията, която забранява формирането на етнически партии.

Самият Сидеров отказа да отговори на въпросите на Балканските кризисни репортажи за характера и целите на партията си.

Въпреки големите си претенции за умереност, няма съмнение, че Атака се възприема - и бива възприемана - като феномен, подобен на френския Национален фронт и други крайно десни партии в Европа.

След изборите в България, австрийската Свободна партия, Националният фронт, полската Самооброна и руската Родина обявиха, че считат фракцията на Сидеров за партньорска организация.

Но според някои наблюдатели тези относително солидни партии едва ли ще се сдружат с тази откровено расистка организация.

„Няма европейска партия, която да допусне в парламента една фракция с толкова крайно расистки и ксенофобски възгледи”, каза Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет.

Неговият колега Йонко Грозев твърди, че някои от изявленията на Сидеров категорично нарушават националните закони и международните споразумения, подписани от България.

Ако това е вярно, още никой не е заплашил Сидеров със съд. Всъщност, на този етап, той е човекът, който публично обявява българските политици за престъпници и твърди че тяхното, а не неговото място е в затвора.

Албена Шкодрова е директор на Балканската мрежа за разследващи репортажи в България - локализиран проект на Института за военни и мирновременни репортажи в Лондон.